Същност на играта.

Присъствие на детето в битието чрез играта.

Играта е една от основните форми, чрез които детето реализира своето присъствие в битието. Детето и играта трудно могат да се мислят като нещо разделно, защото една от най-дълбоките представи за детето се свързва именно с играта.

Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Играта е необходима на детето, защото тя му доставя радост, удоволствие, самоутвърждение, чрез нея то усеща, че е свободно. Играта предполага едно особено съзнание: ”съзнанието, че това се прави просто така”, че се извършва пренасяне в един особен свят.
 

Същност на играта.

Играта се характеризира с напрежение, породено от изпитанието на възможностите на участниците, на техните физически и морални сили, от отношението към другите играещи в играта. Играта се играе с правила, а когато те се отричат – това е причина за въвеждането на нови правила.

Правилата са неоспорими и задават законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Нарушаването им води до разрушаване света на играта, тя престава да съществува, разрушава се “илюзията” на играта, на вътрешната свобода и себеизразяването, на несъзнателното.

Жизнен опит чрез игра.

Игровият свят помага на детето да придобие жизнен опит за пълноценното съществуване в “не-игровия” свят. Елис твърди, че играта е особено, търсещо стимули, поведение, което ще създаде състояние на възбуда. Той разглежда играта като форма за търсене на стимули, което е свързано с възбудата. Детето ще се стреми към ситуации, създаващи висока възбудимост. То ще се ориентира към играта, за да изследва средата, която е източник на различни стимули.

Трите форми на репрезентация на света се появяват между 18-24-ти месец. Според Лесли те са:
  • обектно репрезентиране – детето използва един обект, за да представи друг обект
  • атрибуция – детето приписва определени характеристики на даден обект и възможното действие с него
  • използване на въображаеми обекти – детето допуска съществуването на нещо, което не съществува

Презентации на играта.

Това са метарепрезентации, защото изразяват разбирането за самите репрезентации, а не детското разбиране за света в тези конкретни форми. Въображаемата игра изразява разбирането на самото разбиране, на собственото и чуждото разбиране, а това е метапознание.

Л. Виготски и Д. Б. Елконин разглеждат  играта като пресъздаване смисловия план на отношенията, а основните им идеи са:
  • играта е основна дейност за детето
  • играта притежава основополагащо значение за развитието на съзнанието
  • играта отразява смисловия, а не предметния пласт на човешките отношения
  • развитието става в играта, тя е причината за създаването на нова “зона на близкото развитие”
  • играта е форма за обективиране на личностния смисъл
  • играта има цел в себе си, в играта детето пресъздава това, което е значимо за него
  • зад играта се откриват различни мотиви: удоволствието от играенето, възпроизвеждането на смисъла, отношенията, ролята.
-------------------------------------------------

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари. Публикуват се след преглед от редактор.