Психология на играта.

Каква е психологията на играта.

В повечето речници по психология играта се определя като физическа или умствена дейност без утилитарна цел, извършвана единствено заради удоволствието, което доставя. Тя се свързва с измененията в двигателен план, със звукоподражанията в ранното детство, с възпроизвеждането на значимото на детето в социален и емоционален план чрез формите на социалното научаване – имитацията, идентификацията, интеграцията. Като особен вид дейност, която е типична предимно за ранните етапи от развитието тя се характеризира със специфична структура на действията.

Играта може да се определи като детско светооткривателство в свободно инициирано и самостоятелно изразяване на опит без преследване на резултат. В повечето случаи обаче тя се определя като непродуктивна дейност или занимание, което освобождава от напрежение и създава удоволствие.

Психологически аспекти на играта.

Друг психологически аспект е и обективирането и операционирането на поведението на децата по време на играта, игровото общуване, което не се слива с дейността.
Ролята на играта може да се приеме и като поведение на човек, индивидуално или групово взаимодействие при съгласуваност на гледните точки на субектите  за пресъздаване на света в неговото многообразие.

Така чрез играта могат да се обособят сферите на игровата тема и игровия сюжет.  Феноменологичният характер на играта определя проблема за разбирането й и за диференцирането на формите на понятието “игра”.

Игров “светоглед” у детето.

Игровото познание формира  своеобразен игров “светоглед” у детето. То променя и представата за собственото място на детето в света. В играта детето осъзнава, че многообразният свят не е центриран, предназначен единствено за него и неговите потребности и желания. В този свят то трябва да се съобразява с другите, с техните интереси и желания, с опасностите, които светът съдържа.

В рамките на играта детето намира отговор на редица въпроси, задоволява много от своите социални познавателни интереси. Играта подготвя и появата на бъдещи въпроси у детето, отговор на които то намира по-късно чрез по-сложни и съвършени форми на по познание и обучение. В играта се разширяват границите на детската познавателна самостоятелност. Активното задоволяване на потребността да бъде като възрастния стимулира и самонасочва процеса на игрово опознаване на света, на интересите и любознателността, тяхната устойчивост, широта и задълбоченост.

Играта е етап в развитието на човечеството.

Играта е определен, закономерен етап в развитието на човешкото и конкретно на детското познание за света. Тя реализира  началото на прехода от емоционално-действеното към преобладаващо рационално опознаване на действителността от субекта. Детската игра социализира познавателния процес и същевременно го индивидуализира.

Тя обогатява детското познание с по-обобщени средства, в сравнение с предметната дейност, и едновременно го конкретизира. Играта извежда детското познание от непосредствената ситуативност и го насочва в по-широки пространствено-времеви хоризонти. Тя подготвя прехода към нови, по-сложни и висши форми и средства за опознаване и разбиране на действителността.

Играта като феномен на детството предполага вникване и еднозначност на използваните критерии при характеризирането й от различните теоретици и изследователи както в научен, така и в експериментално приложен план. Играта е от една страна акт на съществуване, т.е. преживян феномен, а от друга – предмет на изследване, проблем на теория, част от идея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари. Публикуват се след преглед от редактор.