Подготовка на детето за живота чрез игра.

Прилика на детската игра с човешките дейности.

Детската игра има някои общи белези с другите дейности, но същевременно се отличава със свои специфични особености. Първата характеристика на играта, която я прави подобна на другите дейности е, че детето не е пасивно по отношение на влиянието на околната среда. То реагира на тези въздействия като ги отразява в своите игри.
 
Подобно на всяка друга човешка дейност, така и  играта е възможна поради образуването на условни рефлекси, чрез които се отразява влиянието на действителността. Това дава възможност на детето да опознава тази действителност, да усвоява нови форми на поведение, характерни за човека. Тези условни рефлекси не са само първосигнални, тъй като в процеса на играта детето влиза в допир не само с нещата, а и с възрастните, с които общува и взаимодейства.
 

Обща характеристика на играта.

Друга обща характеристика на играта с другите човешки дейности е, че играта е съзнателна и целенасочена дейност. При игрите децата си поставят определени цели, стремят се да ги постигнат, правят усилия за това, изпитват радост от постижението или разочароване от неуспеха.

Действеният характер на играта е друга нейна съществена, обща с останалите дейности черта. В играта най-рано се проявява активността на детето към околната среда. Чрез нея то не само отразява околната действителност, но и я пресъздава. Чрез игрите и в игрите се формира и самото дете.

Формиране на детските способности чрез игра.

Игровата дейност е типична предимно за ранните етапи от развитието и се характеризира със специфична структура на действие. В играта се формират и развиват някои способности на детската личност, необходими за творческата му дейност впоследствие. Играейки, детето отразява въздействието на околната среда, но същевременно я променя съобразно интересите и способностите си.

В игрите то започва да се приобщава с опита на възрастните, да усвоява човешките форми и начини на живот. Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност, но едновременно с това игровите ситуации поставят пред децата различни проблеми, които изискват участие на мисленето. Играта, която е спонтанна, свободна дейност, същевременно допринася да се организира поведението на детето.

Ценното е, че именно тогава, когато децата се заемат съвсем доброволно с организиране на играта, при която могат да срещнат сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост и дисциплинираност, учат се да координират усилията си с другите деца.

Играта не изпълнява само една изолирана функция, а представлява за детето труд, изкуство, реалност и фантазия, тя му дава усещане за пълноценен живот. Игрите имат голямо значение за физическото развитие и укрепване на децата. В това отношение най-значими са подвижните игри, особено когато те се извършват на открито. Всички игри имат ободряващо влияние върху детския организъм. То се постига както чрез многобройните движения, така и чрез повишеното емоционално състояние, с което са придружени.
-------------------------------------------------

Задачите в една игра - драматизация.

Конкретни задачи в игрите с драматизация.

В процеса на игрите-драматизации се ръководим от постигането на следните по-конкретни задачи:
  • - Децата да овладяват художествени умения и навици. Чрез различни изразни средства да предават изразително текста на произведението, което претворяват.
  • - Да се формират в единство естетически възприятия и естетически чувства. В процеса на драматизацията да изразяват и своето отношение към героите и техните постъпки.
  • - Чрез диалога от позициите на определен герой да влизат в целенасочен „контакт” с другите деца.
  • - Да се развиват художествено-творческите способности. Като използват съдържанието на познати литературни произведения пресъздават обобщени образи и отделни епизоди.
  • - Да се учат да мотивират постъпките на героите и да осмислят поведението им.
За осъществяването на тези задачи и за да могат игрите-драматизации да съдействат за развитие на детската личност, е необходимо да се избере съответното литературно произведение, което да се разработи методически правилно с децата.

Подбор на произведението.

Подборът на произведението става с оглед на възрастовите групи, а също и с оглед на разучаването му. Подходящи за разучаване са литературни произведения, които имат реплики в стихотворна реч или пък цялото произведение е в стихотворна реч. Приказки с точен език и ясна сюжетна линия лесно се предават от децата в тяхната логическа последователност. Под форма на игра драматизация може да протичат някои занятия по роден език.

Чрез тези занятия произведението се разработва най-добре и децата по-творчески и самостоятелно го предават по своя инициатива в творческата игра. Когато играта-драматизация протича под форма на творческа игра, тя може да обхване и произведения, които не са разработвани на занятие. Но и в този случай е налице връзката между играта и обучението.

Възприемане на съдържанието на приказката.

За възприемане на съдържанието на приказка не е без значение разказването й. Първото възприемане на произведението може да стане по най-различни начини - било словесно, било чрез театър на маса, куклен театър или театър със сенки, в зависимост от характера на произведението. Важно е децата да възприемат нагледно-действено произведението на героите и да го предават по-пълно в игрите.

За правилното претворяване на образите и предаването на съответните чувства, интонации и отношение, е важно детето да разбира идейния замисъл на произведението. Анализът на литературното произведение дава възможност на детето да разбере неговото съдържание. При подбора на произведението и пресъздаването му чрез игрите-драматизации с децата от 3 до 4 г. възраст е необходимо да се има предвид и друга особеност през този период на детското развитие.

Децата трудно отделят въображаемото от реалното. Те лесно заживяват с настроението на героите и постепенно започват да претворяват съзнателно и целенасочено постъпките на героите като герои от литературни произведения.

Самостоятелна подготовка за игри с драматизация.

Децата, които са достигнали до зрелите форми на играта драматизация, трябва самостоятелно да се организират за нея като подготвят реквизит и декор съобразно замисъла. Търси се и съзнателно въздействие върху публиката чрез претворяване на положителни и отрицателни герои, които са познати или импровизирани. При всяка игра драматизация е добре да има различни състави и освен това всяко дете да може да влиза в различни роли.

При правилен анализ на репликите и при разбиране на съдържанието и неговата основна идейна насоченост децата могат да сменят ролите и да изживяват различни чувства. Игрите драматизации, провеждани в процеса на творческата игра, дават възможност за по-голямо вживяване в текста и за неговото творческо предаване в зависимост от поетата роля. Играта-драматизация, проведена с кукли, има своят специфичен и развиващ ефект.

Куклена драматизация.

Задачите които решава куклената драматизация, са същите както и непосредсвеното претворяване на ролите. Но от психологическа гледна точка може да се предполага, че кукленото изкуство има по-силно въздействащ характер и за изпълнителя и за зрителя. Куклите-герои стимулират въображението и децата - изпълнители отъждествяват себе си с куклата.

Този процес има високо развиващ ефект и за социално-нравствената мотивация на поведението, и за възприемане на нравствените ценности чрез героите от приказките и разказите. Куклената драматизация улеснява прехода към по-сложната форма на преразказване от позиции на героя. Затова играта-драматизация като форма на обучение целенасочено интегрира различни видовете изкуства и поставя детето в ролята на актьор и зрител.

Тя осигурява комплексно избирателно усвояване на социален опит и цялостно, хармонично, идейно-естетическо развитие на детето. Като форма на обучение тя осъществява връзката с прекия учебен процес и подготвя за творческа самостоятелна дейност. Начините на ръководене на играта-драматизация като форма на обучение се обуславят от нейната творческа същност, от етапите при усвояване на съдържанието й и от колективните взаимодействия в зависимост от логическата мотивираност на сюжетното действие.

Резултатите от протичането на драматизацията като организиран процес отново потвърждават тезата за единството на игра и обучение при реализиране на развитието и възпитанието. Връзката между играта-драматизация и обучението е закономерно явление, необходимо, както за усъвършенстване на учебния процес, така и за обогатяване на уменията за претворяване на литературни произведения, за удовлетворяване на естетически потребности и възможности и за развитието на играта-драматизация като самостоятелна творческа дейност.
.-------------------------------------------------

Емоционално развитие на децата по време на игра.

Принос на играта за емоционалното развитие на децата

Сюжетно-ролевата игра има значителен принос за емоционалното развитие на децата. В нея те отразяват това, което знаят за живота - вярно или невярно, своите желания, страхове, а понякога и болезнени спомени, от които искат да се освободят. Малките, които все още не са усвоили езика достатъчно добре, често използват играта като средство за разбиране на света.
 

Социални познания на децата и имитация на роли.

От собствен опит децата знаят какво се случва в едно семейство:
  • кой приготвя храната, 
  • кой пере дрехите, 
  • кой ходи на работа, 
  • дали родителите разговарят спокойно или се карат, 
  • дали е приятен семейният живот. 
Те имитират тези роли така, както ги възприемат. Децата знаят някои неща за хората с различни професии - какво прави докторът или сестрата, както и магазинерите, и учителите. Могат да познават пощальона, полицая, чистача на улицата. Те играят на тези професии така, както ги разбират.

Игрово пресъздаване на преживени събития.

Децата също могат да пресъздават събития, които са преживели или за които са чули. Те може да са били свидетели на катастрофа и да са видели линейка. Тези злополуки могат да плашат децата дълго време. Те ще ги пресъздават отново и отново, докато не се освободят от страховете си и не се успокоят. Щастливите събития също оставят дълбоко впечатление у детето. Празнуването на рожден ден или празник може да инспирира сюжетно-ролева игра, а може би цяло шествие.

Децата поемат различни роли в своите въображаеми игри. 

Те могат да се костюмират и да се превъплатят в когото желаят, да имитират речта и маниерите му. Макар че в действителност са малки и безсилни, но време на играта те могат да бъдат каквото си изберат. Детето може да се превърне във всемогъщата майка или в баща. То може да стане дори самия доктор, който прави болезнени инжекции. Страхливото дете може да бъде силно и смело.

Детето, в чийто дом се е появило бебе, може да бъде бебето за известно време, за да се освободи от болката и гнева, причинени от вниманието и грижите, които бебето получава, от чувството, че е изместено. Децата възпроизвеждат хора и събития не само такива, каквито са или каквито изглеждат, а често и по начин, който може да изразява техните желания, фрустрации и страхове.

Преодоляване на негативните емоции в живота.

Шансът да изразят негативните си чувства, което малкото дете не може да направи с думи и дори не може ясно да осъзнае, им помага да се изправят с лице пред проблемите на реалния живот с по-малко гняв и страх. В сюжетно-ролевата игра те творят и използват представите си; преиграват преживявания от живота; подбират и организират роли и събития, за да се запазят емоционално.

Чрез нея децата могат да развият по-голям усет за личните си силни страни и слабости; за това, което харесват и не харесват; за способностите си да водят и убеждават; за склонностите, които трябва да следват, за да печелят благоразположение. Всичко това допринася за изграждането на „Аз-а".
-------------------------------------------------

Същност на играта.

Определение за игра.

Играта е физическа или интелектуална форма на организирана по някакъв признак социална или индивидуална активност. Тя съществува от праисторически времена. Играта се предприема по ред причини:
  • за каляване на тялото,
  • за подобряване на умствените способности, 
  • с познавателна цел, 
  • за забавление, 
  • за отмора, 
  • със залог, 
  • за сплотяване на общност.
 

Място на действие на играта.

Всяка игра се провежда в рамките на определено място на действие. То е обозначено предварително и може да бъде:
  • реално,
  • въображаемо, 
  • конкретно,
  • подразбиращо се от само себе си и т.н. 

Цел на игрите.

Играта обикновено (но не задължително) има
  • - ясно зададени правила, които играчът или играчите трябва да спазват и 
  • - цели, които да постигнат.
-------------------------------------------------

Психология на играта.

Каква е психологията на играта.

В повечето речници по психология играта се определя като физическа или умствена дейност без утилитарна цел, извършвана единствено заради удоволствието, което доставя. Тя се свързва с измененията в двигателен план, със звукоподражанията в ранното детство, с възпроизвеждането на значимото на детето в социален и емоционален план чрез формите на социалното научаване – имитацията, идентификацията, интеграцията. Като особен вид дейност, която е типична предимно за ранните етапи от развитието тя се характеризира със специфична структура на действията.

Играта може да се определи като детско светооткривателство в свободно инициирано и самостоятелно изразяване на опит без преследване на резултат. В повечето случаи обаче тя се определя като непродуктивна дейност или занимание, което освобождава от напрежение и създава удоволствие.

Психологически аспекти на играта.

Друг психологически аспект е и обективирането и операционирането на поведението на децата по време на играта, игровото общуване, което не се слива с дейността.
Ролята на играта може да се приеме и като поведение на човек, индивидуално или групово взаимодействие при съгласуваност на гледните точки на субектите  за пресъздаване на света в неговото многообразие.

Така чрез играта могат да се обособят сферите на игровата тема и игровия сюжет.  Феноменологичният характер на играта определя проблема за разбирането й и за диференцирането на формите на понятието “игра”.

Игров “светоглед” у детето.

Игровото познание формира  своеобразен игров “светоглед” у детето. То променя и представата за собственото място на детето в света. В играта детето осъзнава, че многообразният свят не е центриран, предназначен единствено за него и неговите потребности и желания. В този свят то трябва да се съобразява с другите, с техните интереси и желания, с опасностите, които светът съдържа.

В рамките на играта детето намира отговор на редица въпроси, задоволява много от своите социални познавателни интереси. Играта подготвя и появата на бъдещи въпроси у детето, отговор на които то намира по-късно чрез по-сложни и съвършени форми на по познание и обучение. В играта се разширяват границите на детската познавателна самостоятелност. Активното задоволяване на потребността да бъде като възрастния стимулира и самонасочва процеса на игрово опознаване на света, на интересите и любознателността, тяхната устойчивост, широта и задълбоченост.

Играта е етап в развитието на човечеството.

Играта е определен, закономерен етап в развитието на човешкото и конкретно на детското познание за света. Тя реализира  началото на прехода от емоционално-действеното към преобладаващо рационално опознаване на действителността от субекта. Детската игра социализира познавателния процес и същевременно го индивидуализира.

Тя обогатява детското познание с по-обобщени средства, в сравнение с предметната дейност, и едновременно го конкретизира. Играта извежда детското познание от непосредствената ситуативност и го насочва в по-широки пространствено-времеви хоризонти. Тя подготвя прехода към нови, по-сложни и висши форми и средства за опознаване и разбиране на действителността.

Играта като феномен на детството предполага вникване и еднозначност на използваните критерии при характеризирането й от различните теоретици и изследователи както в научен, така и в експериментално приложен план. Играта е от една страна акт на съществуване, т.е. преживян феномен, а от друга – предмет на изследване, проблем на теория, част от идея.

Същност на играта.

Присъствие на детето в битието чрез играта.

Играта е една от основните форми, чрез които детето реализира своето присъствие в битието. Детето и играта трудно могат да се мислят като нещо разделно, защото една от най-дълбоките представи за детето се свързва именно с играта.

Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Играта е необходима на детето, защото тя му доставя радост, удоволствие, самоутвърждение, чрез нея то усеща, че е свободно. Играта предполага едно особено съзнание: ”съзнанието, че това се прави просто така”, че се извършва пренасяне в един особен свят.
 

Същност на играта.

Играта се характеризира с напрежение, породено от изпитанието на възможностите на участниците, на техните физически и морални сили, от отношението към другите играещи в играта. Играта се играе с правила, а когато те се отричат – това е причина за въвеждането на нови правила.

Правилата са неоспорими и задават законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Нарушаването им води до разрушаване света на играта, тя престава да съществува, разрушава се “илюзията” на играта, на вътрешната свобода и себеизразяването, на несъзнателното.

Жизнен опит чрез игра.

Игровият свят помага на детето да придобие жизнен опит за пълноценното съществуване в “не-игровия” свят. Елис твърди, че играта е особено, търсещо стимули, поведение, което ще създаде състояние на възбуда. Той разглежда играта като форма за търсене на стимули, което е свързано с възбудата. Детето ще се стреми към ситуации, създаващи висока възбудимост. То ще се ориентира към играта, за да изследва средата, която е източник на различни стимули.

Трите форми на репрезентация на света се появяват между 18-24-ти месец. Според Лесли те са:
  • обектно репрезентиране – детето използва един обект, за да представи друг обект
  • атрибуция – детето приписва определени характеристики на даден обект и възможното действие с него
  • използване на въображаеми обекти – детето допуска съществуването на нещо, което не съществува

Презентации на играта.

Това са метарепрезентации, защото изразяват разбирането за самите репрезентации, а не детското разбиране за света в тези конкретни форми. Въображаемата игра изразява разбирането на самото разбиране, на собственото и чуждото разбиране, а това е метапознание.

Л. Виготски и Д. Б. Елконин разглеждат  играта като пресъздаване смисловия план на отношенията, а основните им идеи са:
  • играта е основна дейност за детето
  • играта притежава основополагащо значение за развитието на съзнанието
  • играта отразява смисловия, а не предметния пласт на човешките отношения
  • развитието става в играта, тя е причината за създаването на нова “зона на близкото развитие”
  • играта е форма за обективиране на личностния смисъл
  • играта има цел в себе си, в играта детето пресъздава това, което е значимо за него
  • зад играта се откриват различни мотиви: удоволствието от играенето, възпроизвеждането на смисъла, отношенията, ролята.
-------------------------------------------------

За ползите от сюжетно – ролева игра в ранното детство.

Роля на играта в човешките дейности.

Играта, която е един от основните видове човешка дейност, е предмет на проучване на няколко науки.
  • Антропология, 
  • История на културата, 
  • Археология и 
  • Етнография 
като те разглеждат развитието на различни форми и видове игри през историческото развитие на човека. В педагогиката въпросът за ръководството на детските игри (Children's game) се поставя с оглед на целите на обучение и възпитание.
 

Сюжетно – ролева игра.

Сюжетно – ролевата игра е първата предучилищна игра след предметната игра на ранното детство. Тя възниква през периода 2,5 – 3 години, достига своя разцвет към 5,5 – 6 годишната възраст на децата и постепенно намалява присъствието си в живота на подрастващите.
Сюжетно – ролевата игра /СРИ/ възниква на основата на кооперацията на дейността – чрез самостоятелно, доброволно и равноправно обединяване на децата. В хода на нейното развитие значителни промени претърпяват сюжетът, съдържанието, ролите и скритите в тях правила.

Пресъздаване на обществените взаимоотношения между възрастните.

Обект за претворяване в разгърнатата сюжетно – ролева игра са обществените взаимоотношения между възрастните, възникващи в процеса на съвместната им дейност. Те служат за развитие  - в динамично единство – на трите основни вида отношения на детето:
  • към предметите;
  • към другите хора;
  • към себе си;
Това се осъществява на две нива:
  • в самия процес и 
  • по повод играта. 

Предназначение на сюжетно-ролевата игра.

Обективното предназначение на сюжетно - ролевата игра е ориентировка в смисъла, задачите и организационно – функционалните норми на взаимоотношенията между възрастните с оглед на тяхното пренасяне в сферата на собственото детско общуване.

Спецификата на сюжетно - ролевата игра е, че в игровото претворяване възрастният е представен откъм своята социална функция, професия и длъжност. Тази функционална, професионално – длъжностна страна от социалната роля на възрастния е пресъздадена в различни ситуации на съвместна дейност, чрез изграждането на многовариантни структури на кооперативно – координационни и йерархични взаимоотношения имитирани в играта.
----------

Играта - драматизация в модерния век.

Нужна ли е днес играта-драматизация?

В нашия модерен век с леснодостъпни източници на информация не би трябвало да се забравя значителността на живото човешко общуване и моралното възпитание на подрастващите, които могат да се развият особено добре в процеса на играта-драматизация.
 

Ползи от играта - драматизация.

Именно в този вид игри децата получават своята първоначална ориентация в света на нравствено значимите явления и натрупват нравствен опит. Поставени в ситуация на свободен нравствен избор,който сполучливо и успешно може да се представи именно в играта – драматизация, те сами се насочват към обществено значимото.

Играта-драматизация е чудесна възможност за индивидуална изява и съвместна дейност на децата разкриваща им красотата и богатството на нравствените преживявания, емоции и чувства породени от действителните контакти с героите.

Усвояване на еталони за поведение.

Елка Петpoва (Петpoва Е., “Играта и нравственото формиране на детската личност”, С. 1986 г.) разглежда играта като самостоятелна практика на децата, в която действително се усвояват способи и форми на поведение. Тя подчертава голямото значение на играта за нравственото формиране на детето защото чрез подражание то овладява обобщени нравствени еталони на поведение.

Развитие на детската личност.

Естественият стремеж на човека и човешкото общество е свързан с постигане на съвършенство. Този стремеж предполага и налага още от най-ранна детска възраст
  • - да бъдат създадени оптимални условия, за да се развива и формира детето като личност, 
  • - да се подготви за самостоятелен живот в различни условия и 
  • - да постигне в по-късните си години собствените си и на общността, в която е включен, цели и намерения.
Оформянето на личността на детето не става със сухи беседи, а като се ръководи поведението на детето в цялостния му живот. В предучилищния период чудесен реализатор на това се явява играта-драматизация.
-------------------------------------------------