Развитие на децата чрез игри.

Психическо развитие на децата чрез игри. 

Проблемът за психическото развитие на децата в играта, неговите темпове и резултати в ранните периоди на детството е традиционен и същевременно, актуален в контекста но съвременните тенденции в областта на образованието – усложняване на неговото съдържание и смяната на личностната позиция на детето в процеса на игра по време на педагогическото взаимодействие.

Особено място в процеса на умственото възпитание имат игрите от ранното и предучилищно детство – периоди на овладяване на родовите човешки способи и средства за реализация на дейността. Играта, като форма за организиране живота на децата черпи своето съдържание от всекидневните контакти със средата, които заедно със знанията, получавани в процеса на обучение са основни източници за нейното развитие.

План за действие в играта.

Самата игра не е само дейност, в която реалният живот се отразява в мнима игрова форма. В нея се извършва формиране на умствен план за действие, необходим от своя страна за бъдещото интелектуално развитие на детето, свързано с подготовката за училище и ефективността на обучението там.

Възпитателните функции на играта не се ограничават единствено в нравствената сфера. Спецификата на тази дейност предполага уточняването но усвоените знания и опит и активното участие на мисленето и въображението. Възможността и развитието на способността за обобщаване на резултатите в играта съдействат за развитие на мисленето.

Съществено е и това, че  играта не само обогатява знанията и опитите на детето, но детерминира установяването на определено отношение към обкръжението му, което се отразява положително върху развитието на неговата личност.

Играта е основна дейност на децата.

Играта е основен вид дейност на децата от предучилищна възраст, в процеса на която се развиват духовните и физическите качества на детето, и същевременно е способ за овладяването на съществуващ вече обществен опит.

В този смисъл развитието на децата се осъществява най–пълноценно и на относително високо равнище в творческите или сюжетно–ролевите игри. Тези закономерности се отнасят в пълна степен за тяхното умствено, и по–конкретно, за интелектуалното им развитие.

Творческите игри могат да се считат за средство и форма за развитие на мисленето. В тях се извършва сложен процес на усвояването на знания, мобилизация на умствените способности на детето, разсъждава се относно събитията, отразявани в играта.

В тази достъпна за децата дейност, която би могла да се разглежда и като способ за преработване на получените от околния свят впечатления и знания, най–отчетливо се проявяват особеностите на мисленето и въображението.

Игрите от предучилищното възпитание.

В игрите от предучилищното възпитание се извършва сложен процес на придобиване на знания, усвояването им и прилагането им на практика в различни условия. Едновременно с това се развиват и психичните познавателни процеси –

• мислене,
• памет,
• въображение,
• внимание и други.

Съществуващите в научната литература периодизации относно развитието на мисленето ни ориентират към разграничаването на три основни етапа в него, най–общо формулирани като

• нагледно–действено,
• нагледно–образно и
• логическо ( понятийно или речево) мислене.

Нагледно–действеното мислене има съществено значение за общото умствено развитие на детето. То се характеризира с постоянна опора на практическите действия при решаване на задачи от различен характер. Този тип мислене се развива през ранното детство и служи за изходен пункт при формирането на по-сложните форми на този психичен процес – образни и понятийни.

Образно мислене в игрите.

Характерно за предучилищното детство и нагледно–образното мислене, при което решаването на определени задачи се извършва в резултат на действия с представи. Негови по–елементарни форми се проявяват още в игрите от ранна възраст.

Възникването на образното мислене се свързва с формирането на символната функция, което съдейства за превръщането на представите в заместители на реалните обекти. Неговото развитие се осъществява чрез постоянното обобщаване на образите и съдържа предпоставки за по–висшите форми на мислене.

Особено значение за възникване на прогресивни новообразувания в психиката на детето, за формиране и развитие на мисленето като познавателен процес и за общото интелектуално развитие, има сюжетно-ролевата игра като основна дейност и форма на активност.
----------